Всяка нощ заспивам под небето чуждо,
болката от ляво моят сън прокужда.
Вслушвам се да чуя пее ли щурчето –
тишина обгръща тягостно сърцето.
Чужда е земята, чужди са звездите,
въздухът е тежък, влажни са очите.
Сладък, но далечен спомен за кавали,
огън незагаснал пак във мен разпали.
Тъй далеч остана моята Родина!
Хляб и дом намерих някога в чужбина.
Но бездомна пак е, гладна е душата,
всяка нощ безсънна скита над земята. ...