Изгубено Време

Време, изгубено време в очакване
или греша. Ако не губиш, понасяйки нечие чуждо оплакване,
твое е то, а от друг управлявано
ти чакаш на пейка с приятел и сам с чувство едно...
Изтощен, осъзнаваш, че не си като другите.
Те мъртви души в живи тела, горките.

И сам с неколцина в годините си близки
си казвате - щастливи са невежите във страсти низки.
Тръгваш отново да срещнеш своята вечна луна.
Заблуда, измама е тя наранена,
откриваш дома и в него е тя и сънува.
Поглеждаш очите кафеви и всичката злъч секва, душата - ликува.

Желан си отиваш, да можеше да останеш.
Вървиш умислен, пъклена жега е в теб - не гаснеш
додето пламък отровен в тебе гори.
От саждите мръсни сърцето ми черно стана дори.
Клаксон изписква, сигнал, вой на мъртви души,
същите кухи черупки да ме прегазят опитват, но не, дим - огънят пуши.

Тъй блясва искрата гневна, наградата тяхна е среден пръст.
Отминавам нехайно, мъртвецът воден от страст низка - мъст
извиква си нещо. Не чувам помията грозна. Уви
и моето спокойствие, цел, устрем, глупака уби.
Крача аз още в ноти унесен, напред и напред,
а моето време се губи далече от нея, разочарование навред.