Изгубено вълшебство
Присвит като уплашено дете,
на ъгъла ръбат до катедралата,
загледан в белите снежинки,
отрупали в копнеж душата... цялата!
Голям съм!... някак си пораснах,
изгубих вярата в магията живот,
коледата вече май угасна,
приказни шейни, подаръци, любов...
Вярвал ли съм някога в измислици,
с усмивка спомням си, че чаках
елените като добри орисници,
подаръка и дядото с торбата...
Било е сън, но беше хубаво,
кристален ангел стисках във ръката,
вярвах, молех се на тръгване
да има нещо и за мене под елхата.
Семейството направи коледа вълшебна,
всичката любов от тях за мен,
но тях ги няма вече да ме вземат,
заедно да бъдем в святия ни ден.
Сълза кристална спуска се по бузата,
споменът за тях потъна в мрак,
ръка разтворил, сам и на сбогуване,
изсипах коледното ангелче на прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
