Изгубих...
Изгубих представа за времето цяло.
Изгубих представа дали те обичам.
Болезнено бие сърцето ми спряло
и няма съм, а твоето име изричам.
Изгубих представа за болката сива.
Сълзите изгубих в очите си прашни.
Изгубих любов във болка пенлива.
Изгубих. Останаха спомени страшни.
Изгубих надежда, щастие, радост.
Изгубих предства коя съм. И как.
Изгубих и себе си в пропиляната младост.
И слънцето светло изгубих. Настанал е мрак.
Изгубих и теб. И много боли.
Ръцете ти още ме галят тъй нежно.
Изгубих. Не, огъня стар не пали...
Не поглеждай в очите - море от болка безбрежно.
Изгубих. А ревността изгаря ме още.
Че чужд си сега, не си вече мой.
Сънувам те винаги в самотните нощи.
И виждам те в капките на всеки порой.
И казах ти някога - със теб ще умра.
И казвам ти днес - без теб не живея.
Изгубих представа. Не мога да спра.
Но за да изгубиш и ти... Ще оцелея!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
