От сайт за запознанства съм погълнат.

Не стигат ли начетеност и чар,

изкуствен интелект ще ги допълни –

с ИИ съм абсолютен техничар.

ИИ ще ми подскаже такт, галантност

и как със модата да бъда в крак,

да сформулирам сложна мисъл гладко –

ИИ е Сирано дьо Бержерак.

И дама ми предложи среща вчера

на плажа, до самия вълнолом,

таман да видя що е за Венера,

а тя – доколко аз съм Аполон.

«Бълха» дискретна слагам във ушето –

дори на плажа да съм сладкодум,

тя нужните слова да ми прошепне.

На тяло гол, ще съм с облечен ум.

Па гмурваме се двама във лазура,

вълнички палави се гонят в бяг,

доплували до първа шамандура,

обръщаме към пясъчния бряг.

Но чувам – гъгне моята бълхичка,

нагълтала е сигурно вода,

напълно изоставя ме, горкичка,

самин да се оправям в таз беда.

Ала и дамата поглежда гузно,

бълха изважда бавно от уше.

«И ти с ИИ?» – едва мълвя сконфузен,

от срам и от неловкост задушен.

Усещам диалогът че е дрипав,

че приказки не връзвам във едно,

носа дали е удължен попипвам –

Пинокио, какъв ти Сирано!

На глупостта навярно пеят ода

рой гларуси, що грачат и кръжат.

Обратен път го дълго-дълго ходя

с ИИ – най-късокраката лъжа.