21.11.2006 г., 0:37

Изкувството актриса

1.1K 0 3
Ето на сцената си и вече си различна..
Тъжна,но някак си оптимистична..
Забавляваш публиката сива
с твоита персона талантлива..
Усмихваш се,а вътре те боли
от многото изказани лъжи!
Искаш да си тръгнеш,
но нямаш сили дори и гръб да им обърнеш.
А те-сенки в тъмнината-
смеят се и пълнят си душата!
Не могат да усетят твоита болка и тъга,
скрита под маската на грима..
Ето края е тук ,завесата се спуска,
но ти оставаш на всички на пук
и фалшивата усмивка по лицето пак се пуска.
Аплодисменти и викове:"Ура!" чуваш в главата,
но те не могат да прогонят самотата!
...
Прибираш се в гримьорната разбита,маската захвърляш
и пред огледалото си само ти открита!
А ти какво си вече?
Безлична кукла,без чувства и душа,
не можеща да различи реалност от лъжа!
Поне едно признавам-актриса си добра..
Всички ни излъга,а в себе си-УМРЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Поне едно признавам-актриса си добра..
    Всички ни излъга,а в себе си-УМРЯ!"
    Много добро!
  • Безлична кукла,без чувства и душа,
    не можеща да различи реалност от лъжа!
    Това ми хареса!
  • И на двата ти стиха темите са интересни,но знай - само с подредени рими нищо не се получава!Поработи!Успех!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...