Излеяние
След хиляди викове,
обиди, крясъци, унижения,
ти се умилостиви като агънце,
стана мек като сатен,
стана себе си, човекът за мен.
Стана прекрасен, сладък като бебе.
Стана неописуемо добър, а не рязък.
Уби явно гнева в себе си, хладнокръвно,
но трябваше мен да направиш "на нищо".
Трябваше мен да хвърлиш в калта на обвиненията.
Трябваше мен да затриеш, сама и отхвърлена (в небитието).
Трябваше мен да осъдиш, без право на обжалване,
мен да изкараш най-черната и омразната.
Е, трябваше ли, ти кажи?
Всички го трупаме на себе си...
Докога така ще издържим?
На двата бряга сме -
между разкъсването и прераждането.
Когато се обичаме, ще се разкъсаме от желание,
а когато ти се е насъбрало - ще се опечем в пламъците Адови!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
