6.02.2009 г., 22:14

Излишното излишно излишничи

1.1K 0 3

Излишната ми свобода

разбива небето и земята,

до дълбочината

на техните недра.

Разхвърля ме в поле без посоки,

вървя със стъпки без допир.

 

Излишната ми фантазия

разклаща устоите ми,

разбива деня ми...

после е безсмислено да се

                               завръщам.

 

Излишните ми желания

 ме пращат на търг

за разпилени души.

 

Излишните ми знания

ме хващат неподготвен

за важните неща.

 

 

 

                                    Смисълът се губи

                                    точно тогава, когато

                                    решиш да го търсиш.

                                   Няма значение,

                                    че няма смисъл.

                                    Всичко, което е създадено,

                                     е безсмислено,

                                    но все пак е създадено.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...