Излъга ме
на една лъжкиня
Излъга ме!
От сладки думи в омая бях,
по път от рози дълго с теб вървях.
Ти с безброй надежди ме дари,
а после бавно, бавно ме уби.
Излъга ме!
Прииждаше в мене мъжка сила,
летях до теб с разперени крила.
Но ти с лъжи подряза ги без жал,
сега лежа ранен във мръсна кал.
Излъга ме!
Сърцето ми захвърли в пропастта,
самотен съм без теб и любовта.
И само болката непоносима
напомня ми, че жив съм, че ме има.
Излъга ме!
Причини ми страдания и мъка,
но отново аз протягам ти ръка
и да ти простя готов съм пак,
защото влюбен съм в теб като хлапак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени
