Върнах ти аз сърцето това сърце,
което аз мислих че за мен гори.
Но излъган бях аз че моя ще бъдеш ти.
Празно е в моето сърце сега има само тъга
и една малка искра искра на миговете между нас.
Тази искра гори и до днес
макар,че излаган бях аз тогаз
и държа тази искра в оковите.
В оковите на страста и любовта.
Държа я тук с моето сърце
със стоманнени вериги в тъмница без светлина.
С доживотна присъда да стой в мрака на миналото.
Но толкова измамно красива си,
че се опитва да избяга всеки ден.
Въпреки,че знае че ще бъде излагано отново,
то иска да стигне до теб до твоята душа така красива.
Душа така красива и коварна душа,
 отдадена на играта на играта с чувствата на хората.
Тези, които те карат да се чувстваш красива,
тези който те карат да се чувстваш значима.
Но играч си ти,не те интересуват чуждите чувства.
Не те интересуват хората,
който биха дали всичко за теб, както аз бих ти дал всичко.
Бих ти поднесъл звездите,ако можех.
Ала незнайно защо, не бях достоен за теб,
за теб и за твоята любов,
която се оказа по-голяма към друг,отколкото към мен.
Любовта не признава граници,
тя не подбира по класи каза ми го приятел.
Така че, да кажа всичко отминава, ала само едно нещо остава
Остава вечно -приятелството между двама.
Така че търси своята любов голяма,
ако не си я открил,
а приятелите ще останат близо до теб при нужда.