ИЗМАМА
Отново пада здрачът
и не чувам твоите стъпки.
Не искам аз да плача,
но вече е късно.
Една усмивка само променя ми лицето.
Дали е зрителна измама? - пита се сърцето
Къде е любовта ти, дали е още тука?
При мене ли живее,
или на друга порта чука?
Защо не си признаваш,
че вече ти омръзнах...
При друга ти оставаш,
а аз сама измръзнах.
Отново пада здрачът
и само аз съм в него,
сърцето не признава твоята победа.
Сълзите капят бавно, но няма да се крия.
Твоята измама искам да изтрия.
© Марияна Жекова Всички права запазени