Измислена…

Измислена беше дъгата,
която вчера видях,
тя беше ми тъй непозната
и в цветни лъчи аз горях…

Илюзия черна била е,
контраста на белия цвят,
тъгата радост не знае
и няма щастие в черния цвят…

Измислена, измислена бе и любовта,
която рани ме жестоко,
без милост душата ми тя завладя
и там продълба дълбоко, дълбоко…

Измислена…измислен беше и ти,
а аз бях наивна глупачка,
заживях, без да мисля, в куп от мечти,
а била съм в ръцете ти само играчка…

Измислици… защо да живея за тях,
и тази болка нечовешка ми стига,
не съм момичето, което бях,
все бягам от мрака, а той все ме настига…

* * *
 
Измислено е всичко, измислен е светът,
не вярвай на илюзии нереални,
защото няма радост и черен е цветът,
годините са мигове, но мигове страдални!!!

От измисленото, знай, ще те боли,
истина за тези силни чувства няма,
в сърцето може би измислена любов гори,
тупти, тупти… но за една измама…