Чуваш ли сред лятна жега
светулки и щурци как плачат?
Земята е напукана от нега,
а дните уморено крачат...
И слънцето пожар излива
със пълни шепи шеговито,
а утрото с нощта се слива
в целувка жарко дяволита...
И в моето житейско лято
щурци, светулки още има...
Ела сега до мен, а не когато
в косите ми ще дойде зима...
Р.Д.
© Румяна Димитрова Всички права запазени