12.01.2007 г., 18:27

Изневяра

1.1K 0 6
Изневяра

За прошка ти не ме моли:
не знаеш колко ме боли,
за сълзите, които по теб изплаках
и за мъката, с която страдах.

Не идвай и не ме търси.
Не ми задавай глупави въпроси.
При тебе няма да се върна,
не искам живота си да преобърна.

Не те обичам, разбери ме
и моля ти се, забрави ме.
Не стихва мъката в сърцето ми
и не мога да избърша сълзите от лицето ми.

Върви си или аз ще си отида,
защото изневярата ти бе за мен обида.
От сърцето ми си вече вън
и любовта ни остана просто само сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!!!
    Поздрави и добре дошла!!!
  • Добре дошла и поздрав за текста!
  • Тъжна си мис ... Габриела,
    написала си хубав текст.
    Добре дошла и напред.

    Поздрав и усмивка.

    п.п. Нека това е първата и последна изневяра в живота ти
    .
  • Много силна тема предлагаш. Връзката "изневяра - обида" е един от пътищата за възникване на кармична обремененост. Дръж тази тема и навлизай в нейните подробности.
    Поздрав!

    Анета,
    Въпросът, който задаваш в послеписа е некоректен.
  • Мила, хубав е стиха!
    Едва на 14 си, отсега ли си изневерявате
    Извинявай, просто аз на 14 правих друго
    Но за любовта няма възраст, са казали хората.
    Пиши за нея, изживявай я!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....