Изневярата
По улица тъмна отново вървя.
За сетен път се чувствам сама!
Поглеждам с надежда в тъмния край,
аз вече не чувствам предишния рай.
Превръщат се някак си нашият град
и нашите вечери в безмилостен ад!
С една изневяра разбих любовта,
сега ме изпълва докрай самота!
Студена,безмилостна тя ме зове,
над мен се разтила сиво небе!
Аз надеждите твои до край разрущих
и любовта във сърцето ти с болка отмих!
Не чуваш сега ти мойта молитва,
живота превърнах в безкрайна гонитба!
Духът ти сломи се,както листът отронен.
От моят живот се чувстваш изгонен!
Завинаги грешна те моля:"Прости ми!"
Да заживея отново ти помогни ми!
За сетен път се чувствам сама!
Поглеждам с надежда в тъмния край,
аз вече не чувствам предишния рай.
Превръщат се някак си нашият град
и нашите вечери в безмилостен ад!
С една изневяра разбих любовта,
сега ме изпълва докрай самота!
Студена,безмилостна тя ме зове,
над мен се разтила сиво небе!
Аз надеждите твои до край разрущих
и любовта във сърцето ти с болка отмих!
Не чуваш сега ти мойта молитва,
живота превърнах в безкрайна гонитба!
Духът ти сломи се,както листът отронен.
От моят живот се чувстваш изгонен!
Завинаги грешна те моля:"Прости ми!"
Да заживея отново ти помогни ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Всички права запазени
