4.11.2005 г., 9:15 ч.

Изоставен 

  Поезия
829 0 0

Познавах лица, които изчезнаха във времето.
Чувствам се опакован в стъкло и бавно просмукван във варовик.
Всички мои приятели имат снимки, които те карат да се разплачеш.
Видях това и се чудя какво съм направил, за да ме калцират.

(Пренебрегвам те)
Когато си затворя очите чувствам, че всичко се изплъзва.
(Аз идвам към теб)
Оставихме всичко назад, оставихме го да се изплъзне.

Не мога да гледам лицето ти на робот.
Не се и опитвай!
Ти трябваше да бъдеш лъжец, който да ме манипулира-все още потъвам.

Пренебрегвам те)
Когато си затворя очите чувствам, че всичко се изплъзва.
(Аз идвам към теб)
Оставихме всичко назад, оставихме го да се изплъзне.

...Отнеси... го...
Чувствам го по устата си.
Усещам те с пръстите си.
Мога да те чуя като светия дух.
И да те убия, ако се опиташ да се при.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??