28.07.2009 г., 8:33

Изпит

621 1 0

Прекрасно е да бъдеш влюбен,

от безнадеждни пориви да бъдеш тласкан,

за да достигаш брегове, почти изгубен,

и там от себе си неволно да се стряскаш.

  

Защото влюбеният се не разпознава,

в заблуда сладостна сърце му се разлива,

и трепетна, душата му улавя

единствено любовната закрила.

 

Омайни удари понася и открива

утеха, що краси и буди дните,

а всъщност, сам за себе си разбира,

чрез чуждото внимание в мечтите.

 

 

27.07.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...