Изповед
Очите ми са замечтани, очите ми са изгледани -
да се взират в надеждите предано...
Обезсилена е под клепките вярата незрима,
усмивките ми, моите усмивки са толкова мними!!!
Сълзите ми, сълзите ми са чиста солена вода,
която мие ми раните с кротка тъга...
Ръцете ми, ръцете ми същите като на мама...
Ръцете ми помни, дори обич във тебе да няма!!
Душата ми - се моля, нека да е ореолна...
Ще я запомниш, влюбена във тебе болно...
Животът ми - да бъде просто моят избор -
покорна съм и на колене пия го от извора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
