5.06.2008 г., 11:48 ч.

Изповед 

  Поезия
567 0 3
 

Очите ми са замечтани, очите ми са изгледани -

да се взират в надеждите предано...

Обезсилена е под клепките вярата незрима,

усмивките ми, моите усмивки са толкова мними!!!

 

Сълзите ми, сълзите ми са чиста солена вода,

която мие ми раните с кротка тъга...

Ръцете ми, ръцете ми същите като на мама...

Ръцете ми помни, дори обич във тебе да няма!!

 

Душата ми - се моля, нека да е ореолна...

Ще я запомниш, влюбена във тебе болно...

Животът ми - да бъде просто моят избор -

покорна съм и на колене пия го от извора.

 

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??