Изповед

В незаспало легло още търся във мрака,
твоя лик, твоя дъх, твоя мирис и страст
и сърцето ми в теб пусна котва и чака
в онзи пристан белязан за двамата нас.

Как се моля съня да ми прати отново,
запечатан на лента, миг от наш'та любов,
за да дишам и в тази нощ алкохолна,
в която да слеем тела, аз дойдох.
Спри, щом извикам те с твоето име,
не оставяй след мен необрани цветя
и не давай цвета млад в мен да погине,
щом избрах те да бъдеш мой Бог и съдба.