Изповед
Каквото имах го дадох.
Каквото нямах го взеха:
право на избор,
на любов,
на мечти,
правото да бъда просто човек.
Сега стоя осиротяла
и искам да се покаям:
за грешките,
за раните,
за мислите
любовни, греховни, чисто човешки.
И искам пак да поискам.
И искам пак да мога да дам:
желание,
отдаване,
копнеж,
без страх от нараняване.
Ала мога единствено да се отдръпна.
И плахо в черупката си да се намърдам,
където тихо ще те загърбя.
Мисълта за теб ще изтрия
и нейде там ще те забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Михайлова Всички права запазени
