Изповед на един ерген
Всичко пропуснах в този живот
детство, младост, семеен хомот.
Вече и средната възраст премина,
всичко отлагам, а времето мина....
Моите приятели стари с внуци играят,
жени кат за мене за по-млади мечтаят.
Момичета млади - не ме и вълнуват,
те други ценности имат - парите сънуват.
Живея самотно с книги затворен,
работя до късно в отдел отговорен,
но всичко защо ли така се получи,
разминах се с обич, любовта се закучи?!
Решил съм основно бита да променям,
костюми и връзки- гардероба да сменям!
Жената-мечта е вече пред мен,
но как да и кажа с поглед смутен?!
Обхваща ме ужас, обхваща ме страх!
Не е ли рано? Защо точно сега аз избрах?
Обичам я много, но и утре е ден!
Отлагам отново и...пак съм ерген!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
Поздрав, Нина!
