Изповед на един ерген - 2
Много години провал претърпяха,
всички мостове след мен изгоряха
и сега, когато надежда почти не остана
аз срещнах жената тъй дълго желана:
умна, духовна, засмяна и дръзка
чар и веселие навсякъде пръска.
Вече съм влюбен със страст младежка,
жената до мен факт е, не грешка!
Единствено трудно в тази игра,
че и от други желана е тя.
Умувам, сънувам как да постъпя?
Какво да направя, да не я отстъпя?
Много съм отлагал-няма какво да губя,
всичко бих направил, да не я загубя?!
Накрая решавам с ум просветлен,
отивам при нея на всичко решен!
Във джоба с пръстен и стрък слънчоглед,
предлагам и всичко - живот занапред!
Стоя замаян, без мисъл в главата,
като осъден дето присъдата чака.
Тя засмя се звънко, протегна ръка,
отговори силно, кратко "ДА"!
Чувствам се чудесно, сякаш окрилен
с нея ще остана и... не съм ерген!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
