7.11.2017 г., 21:15 ч.

Изповед на един ерген - 2 

  Поезия » Хумористична
555 0 9

Много години провал претърпяха,

всички мостове след мен изгоряха

и сега, когато надежда почти не остана

аз срещнах жената тъй дълго желана:

умна, духовна, засмяна и дръзка

чар и веселие навсякъде пръска.

Вече съм влюбен със страст младежка,

жената до мен факт е, не грешка!

 

Единствено трудно в тази игра,

че и от други желана е тя.

Умувам, сънувам как да постъпя?

Какво да направя, да не я отстъпя?

Много съм отлагал-няма какво да губя,

всичко бих направил, да не я загубя?!

Накрая решавам с ум просветлен,

отивам при нея на всичко решен!

 

Във джоба с пръстен и стрък слънчоглед,

предлагам и всичко - живот занапред!

Стоя замаян, без мисъл в главата,

като осъден дето присъдата чака.

Тя засмя се звънко, протегна ръка,

отговори силно, кратко "ДА"!

Чувствам се чудесно, сякаш окрилен

с нея ще остана и... не съм ерген!

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е Нинка! Вълнуващи са мислите на влюбения ерген. Поздрави!
  • Благодаря ви- Марги, Хари, Влади, Гавраил....че намерихте моето стихо, макар и шеговито, истинско и вълнуващо....
  • Човек независимо от социалната категория притежава способността да обича.Какво по красиво от това.
  • Много хубаво....за трепетите на влюбения ерген. Поздравления, Нина!
  • Хубаво!
  • Еееее! Браво!
  • Благодаря - Рени, Бени....Моя герой е истински, съществува, много ерудиран и интелигентен....
  • Толкова романтично, Нинче! Много е мил твоят герой!... И забавен! Поздрави!
  • Ей...доброто ти сърце не изтрая
    и го ожени най-накрая..

    както обеща така и стана - позитивен край. Хареса ми, Нинче!
Предложения
: ??:??