Изпуснат миг
Заключих вратата след теб,
очаквайки да чуя бързи стъпки.
Дали още чакаш отпред?
При мисълта побиват ме тръпки.
Истинска ли беше твоята душа
или нереален моят страх?
Остана в мен нестихваща тъгa
и да те забравя - не успях!
Още помня онзи първи миг -
усмивка нежна и приятелска ръка,
предлагаща ми свят неоткрит
и да изчезнем без следа.
Очите ти говореха без думи -
магия сладка, трепет нов,
но само болката остана помежду ни
от неизживяната любов.
Отново в мен излива се порой
от грешки, упреци, вина
душата броди, търсеща покой,
но навсякъде е тъмнина.
очаквайки да чуя бързи стъпки.
Дали още чакаш отпред?
При мисълта побиват ме тръпки.
Истинска ли беше твоята душа
или нереален моят страх?
Остана в мен нестихваща тъгa
и да те забравя - не успях!
Още помня онзи първи миг -
усмивка нежна и приятелска ръка,
предлагаща ми свят неоткрит
и да изчезнем без следа.
Очите ти говореха без думи -
магия сладка, трепет нов,
но само болката остана помежду ни
от неизживяната любов.
Отново в мен излива се порой
от грешки, упреци, вина
душата броди, търсеща покой,
но навсякъде е тъмнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
