8.08.2016 г., 9:14

Жарко

669 1 11

Лятото сутрин запалва цигара.

Драсвайки сухата клечка кибрит, 

слънчева дупка в небето прогаря-

огън се сипе от свода пробит!

 

Светлият залив е жарко огнище, 

а върху пясъка всичко гори!

Даже вълните - елате и вижте -

сякаш не капчици - пръскат искри! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хиляди благодарности, Лили и Рая! Щастлив съм, че моите стихове ви носят радост! Поздрави от все сърце!
  • Красив е твоят Жарко, много красив! Има усещане за значимото и се наслаждава на щастието в мига!...Имаш душа, поете! Сърдечен поздрав!
  • Майсторлък...! Няма какво друго да се каже Чак ми стана горещо, въпреки че съм надул климатика . Те това е майсторлъкът!
  • О, става все по-жарко на страницата ми! Рени, Светле, Има, Владимир, благодаря ви! Поздрави!
  • Прекрасен, слънчев стих! Поздравления, Мариане!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...