Играеш с пръсти по плътта,
чертаеш непонятни, диви знаци.
Разпалваш шеметно страстта -
поквара ли е, или пък причастие?
Свещенодействаш във недрата
на парещата моя женственост.
Не са ти нужни заклинания,
умело ме сломяваш с нежност.
Ритуално-жертвено препускаш
с устни по настръхналата кожа...
Гадай по тялото ми как те искам!
Мъглявините ще ни бъдат ложе.
© Таня Донова Всички права запазени