Желая да те има
във моя ден суров
и нощем да се будя
все още от любов!
Мой свят неразгадан си,
и истина, копнеж -
порой неубоздан си,
нахлуваш още в мен.
Аз искам да те има
и грешен, но и прав
в душата ми незрима
със дяволски инат.
За да ме будиш с устни
и бъдеш все тъй жив,
в съмнение и вяра
и в бъдните дни!
О, ти не си измислен -
в сърцето си ми ти!
© Дора Ефтимова Всички права запазени
Поздрав и за този стих чудесен!