Жена
Жена
Ти си толкова красива,
нежна, малка, срамежлива.
Ти си пламъче игриво,
палещо ме и бодливо.
Ти снежинка си и падаш,
стигнеш ли ме, ме смразяваш.
Малък облак си в небето,
тъй позната на сърцето.
Ти си бледото сияние,
в тъмна нощ на разкаяние.
Има те, но си далеч,
бягам аз след тебе веч.
Ти звезда си в небосклона,
дърпаща ме към балкона.
Тъй красива, тъй прекрасна,
някак страшна, някак сластна.
Ти си властната чаровница,
ти отваряш мойта гробница.
Аз мъртвец съм в нея, да,
но желая те всегда.
Грях си ти от боговете,
пратен на човека във нозете.
Палиш го и го смразяваш,
знаеш ти да съблазняваш.
Ти си ти. Жена зовеш се,
сила имаш ти върховна.
Ти с мъжа се разпореждаш
и с любов го ти владееш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Георгиев Всички права запазени
