Жена
Призвана съм да съм това -
съпруга, майка, дъщеря!...
Не спазвам много правила,
но знам едно: че съм жена!
Разпервам майчини крила,
обичам, давам топлина!
Горяла съм във младостта
от любовта, и пак горя!
И страдам, плача някога
с горчиви сълзи през нощта!
Ранявана съм и греша,
но мога всичко да простя!
Пристъпвам есенно в дъжда,
оглеждам златните листа,
отекват звуци на деца!...
Велико е, че съм жена!
Във възраст трета съм сега!
Аз в лято циганско с душа
понасям с гордост на гърба
товара на една жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени
