21.01.2016 г., 17:46

Жена на 55...

2K 2 7

Жена съм от реброто на Адама.

Жена със интересна диаграма.

На спадове и върхове в живота.

Като лице и гръб съм на банкнота.

 

Със  внуците  люлея се в градини.

А днес навърших петдесет и пет години.

Но с мъдрост аз  живота управлявам.

Мъжете още с усмивка покорявам.

 

На петдесет и пет жената е богиня.
Тъй сочна, зряла, вкусна е смокиня.

Жената в тази възраст е тъй финна.
С детски смях и все така невинна.

 

В зенита на човешкия живот.

Аз нежен цвят съм и съм земен плод…

 

18.01.16г.
©shon

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Упорита Добродушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита 2017, колеги!
    Бъдете благословени!
  • Благодаря на всички за милите думи.
  • "Със внуците люлея се в градини.
    А днес навърших петдесет и пет години.
    Но с мъдрост аз живота управлявам.
    Мъжете още с усмивка покорявам."
    !!! Прекрасен стих!!! Жената и на 55г. е жена има желания и мечти!
    Годините искаме или не се навъртват, но душата си остава вечно млада! Тя е без възраст! Хубав ден от мен!
  • Обичам да съзерцавам невинността в една жена на 55. Наистина рядко явление. Освен това: 1/55 = 0,0(18), което означава, че понякога жената на 55 може да се чувства и като на 18. Поздрав от мен, Упорита!
  • Богиня и до 155 да останеш!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....