21.01.2016 г., 17:46

Жена на 55...

2K 2 7

Жена съм от реброто на Адама.

Жена със интересна диаграма.

На спадове и върхове в живота.

Като лице и гръб съм на банкнота.

 

Със  внуците  люлея се в градини.

А днес навърших петдесет и пет години.

Но с мъдрост аз  живота управлявам.

Мъжете още с усмивка покорявам.

 

На петдесет и пет жената е богиня.
Тъй сочна, зряла, вкусна е смокиня.

Жената в тази възраст е тъй финна.
С детски смях и все така невинна.

 

В зенита на човешкия живот.

Аз нежен цвят съм и съм земен плод…

 

18.01.16г.
©shon

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Упорита Добродушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита 2017, колеги!
    Бъдете благословени!
  • Благодаря на всички за милите думи.
  • "Със внуците люлея се в градини.
    А днес навърших петдесет и пет години.
    Но с мъдрост аз живота управлявам.
    Мъжете още с усмивка покорявам."
    !!! Прекрасен стих!!! Жената и на 55г. е жена има желания и мечти!
    Годините искаме или не се навъртват, но душата си остава вечно млада! Тя е без възраст! Хубав ден от мен!
  • Обичам да съзерцавам невинността в една жена на 55. Наистина рядко явление. Освен това: 1/55 = 0,0(18), което означава, че понякога жената на 55 може да се чувства и като на 18. Поздрав от мен, Упорита!
  • Богиня и до 155 да останеш!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...