Жена съм от реброто на Адама.
Жена със интересна диаграма.
На спадове и върхове в живота.
Като лице и гръб съм на банкнота.
Със внуците люлея се в градини.
А днес навърших петдесет и пет години.
Но с мъдрост аз живота управлявам.
Мъжете още с усмивка покорявам.
На петдесет и пет жената е богиня.
Тъй сочна, зряла, вкусна е смокиня.
Жената в тази възраст е тъй финна.
С детски смях и все така невинна.
В зенита на човешкия живот.
Аз нежен цвят съм и съм земен плод…
18.01.16г.
©shon
© Упорита Добродушкова Всички права запазени
Бъдете благословени!