Жената, която е ничия

28.11.2022 г., 16:46 ч.

Поезия

709 2 2

Тя върви –

и мъжете се шашкат.

Тя върви – в мен Вселени кънтят.

Не парфюм, а лисича опашка

вие вятър по нейната гръд.

Не жена – устрем, мисъл и тяло.

Със раздвижени – сипей! – коси.

И жените я гледат със бялото –

онова бяло, което мърси.

Ах, по нея въздиша – и страда

стадион със мъже – Колизей! –

и се свлича в несвяст листопадът

подир нейния шеметен шлейф.

Векове и дворци – и величия

смете вятър безжалостно тих.

Запомнете – Тя просто е ничия! –

тя – мой сън,

тиха песен

и стих.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.