Жената, сбъднала мечтите си...
Разпъна се.
Ужасно сладко.
Екстазно се напиваше с сълзите си.
Разпъна се.
Съвсем самичка.
Когато се целуваха звездите й.
Не беше честно
да я претопят с лъчи.
Но тя успя да бъде изживяна.
Извади им красивите очи.
И нежно се кова. Засмяна.
А те я биеха.
С камшици светлина.
Кошмар да бяха, щеше да ги срине.
Победа беше в своята война.
След края тихо си почина.
...
Разпъна се.
И бе щастлива.
Когато се разлюби с дните си.
Усмихна се.
Та аз познавах
Жената, сбъднала мечтите си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
