ЖЕНСКА СЪЛЗА
Кажи ми мислиш ли понякога за мен,
когато мракът със светлината се сбогува,
когато с нежна песен си отива изгревният ден
и нощното небе за слънцето тъгува?
Кажи дали очите ми понякога сънуваш,
когато те обгърне тъмнината,
дали ръцете ми с ръце рисуваш,
прегърнал вместо мене тишината?
Кажи ми можеш ли без мен да съществуваш,
когато вече знаеш, че ме има, че съм тук;
ти можеш ли дори и мъничко да не ревнуваш
от погледите мълчаливи, отправени от някой друг?
Кажи, че можеш и без мен да дишаш
и аз ще си отида, както съм дошла,
в мига, когато кажеш, че не ме обичаш,
аз ще се превърна в бисерна сълза...
10.02.2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
Поздрав!