Жертва на любовта

"Когато те напусне,

любовта оставя

след себе си дълбоки следи

по които отново ти се иска да тръгнеш,

но не можеш, защото вече няма кой да те води."

Попадна в капан, от който

не искаш да бъдеш спасявана.

Този капан е желан, там искаш

да бъдеш оставена.

Надълбоко пропаднала,

ти слушаш само сърцето си.

Безмълвна си ти, но с усмивка,

украсяваш лицето си.

Очите ти греят, със светлина

пробиват си път в тъмнината.

За тях няма мъгла, те виждат

само в позлата.

Това време обаче премина

и със щастието ти се размина.

Жертва на любовта вече си ти,

тя тресна портата на твоите мечти.

Показвайки ти смисълът на самотата,

недостъпна за теб стана вратата.

А тя порталът е към любовта забранена,

мислите дърпат те към нея, а душата ти е раздвоена.

Късен час е, ръка протягаш

ти в пространството,

но няма кой да я поеме.

От капана ти свободна си

и мъката ще те превземе.

Сълзите още стичат се,

но търсиш смисъл нов.

Дали отново жертва ти ще

станеш на мъничко любов.

А часовете си минават

и дните си текат.

Няма време ти да страдаш,

в живота имаш път.

Горчив е този опит,

горчив е и боли.

Но знай, недей обгръща

живота си с бодли.

Но когато любовта си пак отиде,

оставя ни следи. В дълбоки стъпки

тя се крие, а ти ги пълниш със сълзи.

По тях отново ти да тръгнеш, желанието

напира в теб, но там, когато се обърнеш,

ти гориш, а той е лед.

Ти сама на кръстопът си, жертва си на любовта,

Но чувстваш ли дълга си?

Не се обричай ти на самота!

03.07.2005 г.