Жестока
Дълбоко въздух поеми!
Пак във мъка ще те давя!
Раните дълбоки скрий!
Пак със сол ще ги попаря!
Сълзите си горещи трий!
Да има за тогава!
Болката си тежка преглътни!
Аз ще ти подаря и болка нова!
За безсънни нощи не мисли!
И това съм обещала!
Душата си разбита намери!
Да мога пак кървяща да я оставя!
И после дали ме обичаш, или не,
не се чуди, защото аз съм тази,
която твоята любов остава.
Дори любовта ми болка да означава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Стефанова Всички права запазени
