3.05.2008 г., 12:35

Жива рана

974 1 9

Това ли искаш само, да ме нараниш?!

Нямам толкоз сили, погледни ме да се увериш!

Може да ме нагрубиш, аз няма да ти отвърна!

Ще пролея две сълзи, а после ще се обърна.

Тези сълзи ще капнат на жалното лице,

ще пронижат остро струните на влюбеното ми сърце!

 

 

 

 

 

 

Ще те чакам да отминеш, притаена зад завоя,

а после ще извикам: - Спри се любов моя!

Няма да ме чуеш, знам, добре това,

но душата ми се лута между живота и смърта!

 

 

 

 

 

 

 

Погледът ти сякаш нож е все за мене!

А моят пак те гледа като ясно слънце денем.

Прости, че те Обичам, а ти така ме нараняваш...

Аз съм просто влюбено момиче

с разтворена на гърди рана!

                                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно..
  • на седемнадесет години мои познати си водеха лексикони . има хляб във вас , но трябва и да се чете .
  • Това момче за което пишеш...съществува!...Но понеже вече сме октомври,предполагам ,че вече за него ти не тъгуваш
  • мното е красиво харесва ми емоционалността,с която пишеш много мерси и за коментара (hug)радвам се,че ти е харесало
  • Страхотно е! Благодаря за емоцията

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...