Това ли искаш само, да ме нараниш?!
Нямам толкоз сили, погледни ме да се увериш!
Може да ме нагрубиш, аз няма да ти отвърна!
Ще пролея две сълзи, а после ще се обърна.
Тези сълзи ще капнат на жалното лице,
ще пронижат остро струните на влюбеното ми сърце!
Ще те чакам да отминеш, притаена зад завоя,
а после ще извикам: - Спри се любов моя!
Няма да ме чуеш, знам, добре това,
но душата ми се лута между живота и смърта!
Погледът ти сякаш нож е все за мене!
А моят пак те гледа като ясно слънце денем.
Прости, че те Обичам, а ти така ме нараняваш...
Аз съм просто влюбено момиче
с разтворена на гърди рана!
© Ваня Всички права запазени