Понякога си мисля, че нямам нищо,
а понякога това нищо е всичко.
Всичко или нищо?!
Просто това, за което мечтаеш:
любовта, за която са светили очите ти,
радостта, от която е трепвало сърцето ти,
спомена от силната преградка, която си получил.
Това ли е всичко, а това ли е нищо?
Всичко или нищо?!
Миговете прекарани с любимия човек,
усмивките и хилядите часове на щастие.
Понякога си кажи и помисли,
че имаш всичко, а не нищо.
Имаш дори сълзите изплакани по твоята любов и спомени.
Имаш всичко, това не е ли достатъчно?…
Аз живея, ти живееш, ние живеем и имаме всичко -
ЖИВОТ!
© Красимира Кръстева Всички права запазени