Живот на примавера
Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки.
Не нагрубих. И с всички бях добра.
Така не се и заредих със злоба.
Затуй навярно, чинно на гърба,
гайлето си ще отнеса във гроба.
Живяла съм разбрах, на примавера.
Пружинен звън в ушите ми свистя,
на който отговор така и не намерих. ...