marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
31.08.2017 г., 8:41 ч.

Живот на примавера 

  Поезия
400 1 5

Живот на примавера

 

Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки.

 

Не нагрубих. И с всички бях добра.
Така не се и заредих със злоба.
Затуй навярно, чинно на гърба,
гайлето си ще отнеса във гроба.

 

Живяла съм разбрах, на примавера.
Пружинен звън в ушите ми свистя,
на който отговор така и не намерих.
Дали на себе си, ще мога да простя?

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми хареса, Мари Елен! Най-трудната прошка е да простиш на самия себе си. Поздрави!
  • Дали? Мисля, че няма за какво да си прощава, а живота си да продължава!
  • Хубав стих, да. Но наистина е малко недовършен. Знаеш ли goblenka (Маргарита Ангелова), малко ми прилича на моето „МОРАЛНА ИЛИ СКАНДАЛНА“. Може би не може да си прости неизживените мигове.
  • Хубав стих, но не разбрах, какъв е грехът ти.В описанието нямаш грях. Какво тогава да простиш?
Предложения
: ??:??