Живот на примавера
Живот на примавера
Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки.
Не нагрубих. И с всички бях добра.
Така не се и заредих със злоба.
Затуй навярно, чинно на гърба,
гайлето си ще отнеса във гроба.
Живяла съм разбрах, на примавера.
Пружинен звън в ушите ми свистя,
на който отговор така и не намерих.
Дали на себе си, ще мога да простя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
