Живота си знае - ще плесне с ръце
и ето ти скъсана риза,
и някоя бръчка на твойто лице
ще сготви и някоя криза

И тъй си минава - през куп та за грош
подритва котака на двора
разбърква прането във стария кош
и как пък не чувства умора

Ех този живот - хайде стига бе брат
не ти ли омръзна накрая
да търсиш безкрайно кой кум и кой сват
а аз все след теб да гадая

За миг се поспри и по чаша ела
във кръчмата да му ударим
и дай да си стиснем ръка за ръка
и всичко във цвят да нашарим

Недей да ми клатиш сърдито глава

и аз уморена съм вече
за миг остави я таз мойта съдба
ще видиш - ще стигна далече

Но само се спри, Животе, поспри
и дай да съм точно такава,
каквато си бях, ей тогава, преди
да смелиш всичко на плява

Та, аз да ти кажа, то не че не знайш
но хайде недей прекалява.
Наливай виното, мезето подай
И газ, до където душата ни дава

/Сисилотка/