Животът между пръстите изтича.
Тъй, както буйна пролетна река
и пак денят ни е различен,
замахал строго със ръка.
А като паяци над свойта плетка
нанизваме пак ден след ден –
но ако с теб направим равносметка,
отминала е младостта далеч.
Но ти запей със старата китара,
отпий от чашата с коняк,
нали мигът не се повтаря
и нищо не се връща пак!