6.10.2014 г., 12:44

Животът ми

832 0 4

животът ми е по-скоро плосък,

отколкото дълъг

(няколко инча от грозната муцуна до опашката)

и, за по-сигурно,

очите му са вързани на гърба,

докато седи в ъгъла

и зяпа точката си

умно.

 

претендира да е вододелен,

но е по-блудкав и от долното течение на Ян-Дзъ,

префърцунено затлачен от мечти

за бели кораби

наужким.

 

понякога работи

като найлонова торбичка на вятъра.

прави кариера по сметищата,

имитира звука на джакузи

и има навика да ползва тото-фишовете

за летящи килимчета

по високото.

 

животът ми живее

с отнесена до кръста глава

и е същински трън в задника

отляво.

 

Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви!
  • От мен - аплодисменти! Силна поезия!
  • Не мога да те възприема пишеща по този начин... Може би защото изключително рядко възприемам такъв тип поезия.

    Това обаче ми хареса:

    "и има навика да ползва тото-фишовете
    за летящи килимчета
    по високото. "
  • Eх, какъв живот..! Много апокалиптично, Рег, но затова пък потресаващо силно и въздействащо!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...