Животът търси брегове...

Разкъсвайки вериги стоманени,
изплитайки килими от трева,
животът кръстосва морета
и търси като кораб брега.

... и сенки оставя по прозорците,
и паяжини в ъглите плете,
той рисува смъртта на птиците,
смел като наивно дете.


Той се скита самотен по вените,
ту подтичва, ту бавно върви,
а когато във нас му доскучее,
си тръгва и ни оставя сами

... във легла със бели чаршафи,
в стаи със "дъх на инфаркт"...
Мислят си ще дойде - 2 секунди,
а после констатират смъртта като факт.

А в тези 2 секунди виждаме
паяжините във белите ъгли
и сенки по стените виждаме,
вън чуваме, че птица пак цвърчи.

... а животът излиза през вратата,
по коридора бавно върви,
влиза в съседната стая
и отваря нови врати.

Животът ще изпие нова жертва,
ще я разходи по света, а после тук
отново ще я върне, стара,
във легло с чаршаф от бял памук.