В стаята съм пак сама! Говоря с приятелката Самота
         и се утешавам с джин в дясната ръка!

       
       На кого сега да вярвам? На приятеля красив -
        той заби в гарба ми нож ръждив!

       
        За кого сега да плача? За себе си или за теб?
        Та ти живота ми разби!

       
        В очте не блести вече радост, парят сълзи! Няма
        в сърцето ми обич, има убити мечти!

       
        Боли ме и плача! Не помагат сълзите, не ме
        правят по-силна на приятелите лъжите!

       
        Време за самосъжаление дойде! Но това не
        ми е присъщо! Тръгвам напред!

       
        В сън красив живяла съм, събудих се и кошмара
        от нощес беше жив!
   
        Но не ми пука! Животът продълважа и без теб ще
        бъда по-щастлива!

       
        Сега къде, с кого си, не искам да знам! Но
        спомена си няма да предам!
    
        Лъгана бях и живях! Отхвърлена бях и живях!
        Обичхах те до лудост -
        ТОЕСТ ЖИВЯХ!