Как да повярвам?

Не сте толкоз много, но толкова тежки сте,

след всеки  по-тежко ми става,

аз прошка да дам на всеки за грешките,

на себе си, че Ви повярвах!

И днес  ме е страх,  виниш ме сурово,

познат ми е този сценарий:

страхувам се аз, че ще пари отново,

ти казваш ми „спомени стари“?

Отново ме гледаш със силната вяра,

че ти си единствен за мене,

а аз те поглеждам и вътрешно страдам,

че имаш добри намерения.

Но зная до болка, че всяка разруха

започва с добро намерение,

а после, строейки тухла по тухла

започваш да чувстваш презрение.

И някъде там по средата на нещото,

ядосан, с ръката замахваш

и времето, ласките, чувствата, с чука,

от раз, със земята сравняваш.

И хоп, сякаш в миг, и от нашето нещо

само нищото пак се подава

ни поглед, ни ласка, ни допир, ни нежност,

а само поредна забрава.

И как, ми кажи, да повярвам  на сляпо,

че ти си бил принца за мене?

Отдавна принцесата спря да те чака,

отдавна тя свикна без тебе!