Как да повярвам?
Как да повярвам?
Не сте толкоз много, но толкова тежки сте,
след всеки по-тежко ми става,
аз прошка да дам на всеки за грешките,
на себе си, че Ви повярвах!
И днес ме е страх, виниш ме сурово,
познат ми е този сценарий:
страхувам се аз, че ще пари отново,
ти казваш ми „спомени стари“?
Отново ме гледаш със силната вяра,
че ти си единствен за мене,
а аз те поглеждам и вътрешно страдам,
че имаш добри намерения.
Но зная до болка, че всяка разруха
започва с добро намерение,
а после, строейки тухла по тухла
започваш да чувстваш презрение.
И някъде там по средата на нещото,
ядосан, с ръката замахваш
и времето, ласките, чувствата, с чука,
от раз, със земята сравняваш.
И хоп, сякаш в миг, и от нашето нещо
само нищото пак се подава
ни поглед, ни ласка, ни допир, ни нежност,
а само поредна забрава.
И как, ми кажи, да повярвам на сляпо,
че ти си бил принца за мене?
Отдавна принцесата спря да те чака,
отдавна тя свикна без тебе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени