Как да ти повярвам ми кажи,
щом в себе си не вярвам вече,
щом сърцето ми тъжи
за туй, което е далече...
Моля те, кажи... не ме вини,
щом винаги ще е в душата
тоя, дето ме рани,
как пак да тръгна в светлината...
Моля те, кажи и си върви...
тръгнала съм в мрака да мъстя...
и сърцето ми кърви,-
с мечтата да рани в нощта...
А ти застнал си на пътя...
Как да си повярвам, щом боли...
накриво пак ще стъпя,
а дали ще издържиш... дали?
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
Пишеш много много хубаво, продължавай да твориш!