Ще взема смело химикала във ръка
и лист хартия ще откъсна от тетрадката,
ще ти напиша едно стихотворение,
заради малко закъсняло откровение...
Ще те попитам с мъничко тъга:
- Къде да те намеря сега?
И ще се надявам да ми отговориш на шега,
че си поизлязъл, просто, хей така.
- Как да те намеря сега?
Това не е поредната шега...
Това е плод на моята тъга...
Ти беше част от моята душа.
Първо ще напиша два-три реда...
И ще се разплача съвсем наистина.
Може масата да наредя
и да се напия след това.
Ще изтичам боса пред света
и с цяло гърло ще крещя:
- Как да те намеря сега?
За тебе плаче моята душа.
© Диди Ф Всички права запазени
С обич за теб...!