8.09.2007 г., 12:09 ч.

Какво? 

  Поезия
598 0 2
 Какво?


И ето ме отново тук,

застанала сама в празна стая

и единствената светлина идва

от малкото прозорче пред мен.

Самота... само ти ми правиш копания. 

Поглеждам навън - нощта е дошла.

Фалшиви градски светлини заслепяват

истинската красота на небето,

но самотата е и там. Виждам я!

Тя е във въздуха, в земята,

тя е в човешките сърца.

Има ли значение дали ще остана тук

или ще изляза навън?

Навсякъде е едно и също.

Студенина, болка, отмъщение...

Тук всеки е само в тоз самотен свят,

забравил навеки топлите чувства.

А си спомням времената отдавнашни.

Когато усмивките бяха истински.

Когато в сърцата имаше любов.

Какво промени света?

Какво го разруши?

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз не съм загубила вяра... просто отбелязвам това, което чувствам, в миг, когато точа чувство е взело връх над мен.
  • Все още има хора!!!Вярвай в това!!!Все още има добро и понякога се случва някой да ти подаде ръка.Все още има истински усмивки.И любов...Пожелавам ти да срещаш повече такива хора по своя път.И никога да не губиш вярата си!!!
Предложения
: ??:??