Какво?
И ето ме отново тук,
застанала сама в празна стая
и единствената светлина идва
от малкото прозорче пред мен.
Самота... само ти ми правиш копания.
Поглеждам навън - нощта е дошла.
Фалшиви градски светлини заслепяват
истинската красота на небето,
но самотата е и там. Виждам я!
Тя е във въздуха, в земята,
тя е в човешките сърца.
Има ли значение дали ще остана тук
или ще изляза навън?
Навсякъде е едно и също.
Студенина, болка, отмъщение...
Тук всеки е само в тоз самотен свят,
забравил навеки топлите чувства.
А си спомням времената отдавнашни.
Когато усмивките бяха истински.
Когато в сърцата имаше любов.
Какво промени света?
Какво го разруши?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
