КАКВО ДА СИ ОТКРАДНА ОТ СВЕТА

... какво да си открадна от света, когато нявга тръгна към небето,

три стръкчета от летните жита – и книжицата, дето снощи четох,

трошинки от дървесната кора подир кълвача, чукал като бесен? –

или колчан от птичите пера? – да пиша невъзможната си песен,

невям доде говорим си на „you” – и тихо Бог от облака ни бройка,

да смъкна кротко бялото фишу от блузката на някоя девойка? –

да гребна шепа есенни листа – и с тях из листопада да изчезна,

когато тихо пада вечерта, разтворила над мен безмълвна бездна,

красив е този – тъй нетраен, свят! – едно ръбато бисерче във мида,

и някой ден – несмислено богат, с прекрасната му Обич ще си ида.