19.09.2009 г., 22:26 ч.

Какво искаше да си купиш 

  Поезия
884 0 5

ххх
 
                         “Два на миру у меня врага,
                          Два близнеца – неразрывно-слитых:
                          Голод голодных – и сытость сытых!”
                                                   Марина Цветаева


Какво искаше да си купиш с наброените
                              сребърници?
На Душата ми дрешката
                              или босите ù нозе?
Или верността ù – неверноподаническа,
неумението и дори врага си да предаде?
Какво искаше да си купиш? Под одеждите ù
                              плебейски
има толкова много излишни неща…
Ето тук едно детство
                              брои жълти стотинки,
а реката го къпе. И отмива прахта.
И в най-тайния ъгъл са прибрани грижовно
репродукции стари от раздърпан журнал:
Левитан и Шишкин, Реноар и Врубел,
или Майстора – пак не в оригинал!
Ето нотни тетрадки и свитъци с музика.
Преминава през детството крехка мечта – 
невъзможна, защото под небето ù
                               селското,
друга музика свири, прозаичен, денят.
Сетне бавно и дълго натрупвани стихове
и ненужни илюзии, и пролята сълза,
нетанцувани празници – 
                               Пепеляшки измислени.
И готова отново да вярва Душа!
Нали щеше да купиш? 
                               Дай паричките сребърни!
Ще ги скътам в сандъчето
                                за добри времена.
Та, когато порасне детето ми, бедното,
да си купи със тях от приятел – Душа!

© Татяна Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??