Какво искаше да си купиш
ххх
“Два на миру у меня врага,
Два близнеца – неразрывно-слитых:
Голод голодных – и сытость сытых!”
Марина Цветаева
Какво искаше да си купиш с наброените
сребърници?
На Душата ми дрешката
или босите ù нозе?
Или верността ù – неверноподаническа,
неумението и дори врага си да предаде?
Какво искаше да си купиш? Под одеждите ù
плебейски
има толкова много излишни неща…
Ето тук едно детство
брои жълти стотинки,
а реката го къпе. И отмива прахта.
И в най-тайния ъгъл са прибрани грижовно
репродукции стари от раздърпан журнал:
Левитан и Шишкин, Реноар и Врубел,
или Майстора – пак не в оригинал!
Ето нотни тетрадки и свитъци с музика.
Преминава през детството крехка мечта –
невъзможна, защото под небето ù
селското,
друга музика свири, прозаичен, денят.
Сетне бавно и дълго натрупвани стихове
и ненужни илюзии, и пролята сълза,
нетанцувани празници –
Пепеляшки измислени.
И готова отново да вярва Душа!
Нали щеше да купиш?
Дай паричките сребърни!
Ще ги скътам в сандъчето
за добри времена.
Та, когато порасне детето ми, бедното,
да си купи със тях от приятел – Душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Любенова Всички права запазени
