Какво ли се случи с жената,
която някога много обичах.
С белега върху страната,
който така й прилича.
Къде ли цъфти или стрък е,
или пръст, във която си драскам -
да, животът прилича на кръг
и дано го приеме за ласка.
Вятър прелиства обратно
до кости лицето ми празно.
И залезът хвърля ми златен
лъч, който нещо ми казва.
© Константин Делов Всички права запазени