Какво остава след нас?

Светли петна по стените,
мрак в светлините
и тишина...

Какво остава след нас?

Дълбоки дупки в душите,
безсмислени мисли в очите
на невиждащата Празнота.

Какво остава след нас?

Хаос, роден от нашето безредие.
Смут, породен от нашето неверие.
Или усмивка, пробляскваща в звездния здрач?

Какво остава след нас?

Може би думите, трептящи в безмълвие.
Може би ръката, разместила въздуха.
Може би дъхът от нашето присъствие.

Какво остава след нас?

Безсмъртие?
Породено от копнеж за замразяване,
или може би пък щастие...
Зародило се в утробата на Любовта...?

Какво остава в нас?

Сиво безвремие,
настилащо тихо век подир век...

Какво намираме,
когато търсим
пътя да бъдеш ЧОВЕК...