17.12.2008 г., 12:03

Какво остава в нас?

679 0 1
Какво остава след нас?

Светли петна по стените,
мрак в светлините
и тишина...

Какво остава след нас?

Дълбоки дупки в душите,
безсмислени мисли в очите
на невиждащата Празнота.

Какво остава след нас?

Хаос, роден от нашето безредие.
Смут, породен от нашето неверие.
Или усмивка, пробляскваща в звездния здрач?

Какво остава след нас?

Може би думите, трептящи в безмълвие.
Може би ръката, разместила въздуха.
Може би дъхът от нашето присъствие.

Какво остава след нас?

Безсмъртие?
Породено от копнеж за замразяване,
или може би пък щастие...
Зародило се в утробата на Любовта...?

Какво остава в нас?

Сиво безвремие,
настилащо тихо век подир век...

Какво намираме,
когато търсим
пътя да бъдеш ЧОВЕК...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разхвърляно ми е...
    и липсва всякакъв ритъм /дори и за бял стих, какъвто според мен си опитала да напишеш/
    съжалявам, не ми хареса...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...